УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Българската ритейл асоциация (БРА) изразява своята крайна тревога от факта, че през 2026 г. българският бизнес е принуден да оперира в условията на изкуствено създадена административна блокада. Вместо държавата да бъде партньор в решаването на острия кадрови дефицит, тя се е превърнала в основен генератор на несигурност.

Настоящата система за внос на работна ръка не просто е бавна – тя е технологично и функционално компрометирана. Проблемите, с които се сблъскваме ежедневно, са системни и водят до следните деструктивни процеси:

• Административен „вакуум“ и невидими срокове: Процедурите отнемат между 6 и 9 месеца, което е абсурдно за динамичния ритейл сектор. През този период работодателят е в пълно неведение, а бизнес процесите спират. Този времеви лаг превръща наемането в хазартен процес – докато работникът пристигне, икономическата конюнктура може да се е променила драстично.
• Дигитална фикция: Въпреки гръмките обещания за електронно управление, ние сме свидетели на „дигитализация на хартия“. Работодателите са принудени физически да пренасят папки с документи между институциите, да заверяват копия на ръка и да чакат на гишета в Дирекция „Миграция“. Липсата на свързаност между МВР, Агенция по заетостта и ДАНС води до дублиране на изискванията и изгубване на документи.
• Липса на обратна връзка (Комуникационна стена): Подаването на документи е еднопосочен процес без право на диалог. Когато администрацията открие техническа неточност, тя не сигнализира оперативно, а оставя преписката да „отлежи“, докато работодателят сам не установи забавянето. Тази липса на съдействие граничи с административен произвол.
• Визов хаос и корупционен риск в трети страни: Тъй като България няма дипломатически представителства в ключови пазари като Непал, нашият бизнес е заложник на консулските служби в Индия. Там се сблъскваме с невъзможност за записване на часове, които често се препродават на „черно“, и непрозрачни откази на визи, които не подлежат на ефективен контрол.
• Финансова ерозия: Всеки ден забавяне е директна загуба за държавния бюджет под формата на неплатени осигуровки и данъци, и директна загуба за бизнеса под формата на нереализирани обороти. Разходите за самолетни билети, легализации и посредници стават невъзвръщаеми, когато процедурата се провали заради бюрократична прищявка.

В условията на пълноправно членство в Шенген, България рискува да се превърне в „транзитна зона“ – ако не предложим бързи и ясни правила, малкото привлечени работници веднага ще потърсят реализация в държави с по-прозрачна администрация.

Подчертаваме, че нашите искания касаят облекчаване на достъпа до работна ръка от широк спектър държави, включително Индия, Шри Ланка, Виетнам, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и др., като поставяме специален акцент върху работниците от Непал, които са ключов ресурс за сектора.

В името на икономическата стабилност, БРА настоява за незабавна промяна в следните пет приоритетни точки:

1. Увеличаване на квотите за наемане на чужденци

Настояваме за незабавна ревизия и увеличаване на максималния процентен праг за наемане на работници от трети страни. При положение че на вътрешния пазар на труда практически липсват желаещи български граждани за определени позиции в ритейл сектора, лимитът от 20 или 35 % се явява изкуствена спирачка пред икономическия растеж. Настояваме за гъвкаво вдигане на квотата или пълното ѝ отпадане за сектори с доказан системен дефицит на кадри, за да не се блокира работата на цели търговски обекти.

2. Пълна дигитализация и премахване на физическото подаване на документи

Настояваме за премахване на изискването за физическо присъствие и носене на хартиени копия и за преминаване към 100% електронен прием на заявления. Изискването за физическо носене на документи в Дирекция „Миграция“, включително на свидетелства за съдимост в оригинал, дипломи и договори, е анахронизъм, който генерира корупционен риск и административен хаос. Държавата трябва да проверява автентичността им по служебен път, а не чрез куриерските услуги на работодателя.

3. Проследимост и прозрачност чрез единна информационна система

Изискваме системата за електронно подаване да позволява реален мониторинг на процеса.

• Всяка служба (АЗ, МВР, ДАНС) трябва да вписва своите бележки, искания и инструкции за корекции в реално време.
• Работодателите трябва да получават автоматични известия за статуса на преписката и да има възможност да коригира пропуски в рамките на 24 часа в същата система, без това да рестартира сроковете за цялата процедура.
• Да има ясна „пътна карта“ за всяко заявление – при кого е и колко дни остават до крайното решение.

Това ще сложи край на порочната практика документите да „потъват“ в администрацията без яснота какво липсва или на какъв етап е процедурата.

4. Строг контрол върху сроковете и административната отговорност

Настояваме за въвеждане на строг механизъм за контрол върху работата на държавните служители, както и за въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие или за строги санкции за административни ръководители, чиито отдели системно просрочват законовите рамки.

Административното бавене и липсата на съдействие трябва да бъдат санкционирани. Когато бизнесът спазва своите срокове към държавата, държавата е длъжна да спазва законовите срокове за произнасяне. Липсата на контакт и съдействие от страна на администрацията е недопустима в условията на цифрова икономика и трябва да се разглежда като пречка пред икономическото развитие.

5. Оптимизация на изискванията за Свидетелствата за съдимост (Апостил). Глобално признаване на Апостил и електронна легализация

Настояваме за приемане на електронни апостили и легализирани документи без изискване за допълнителна заверка в българско консулство, когато държавата на произход е част от Хагската конвенция. Това ще елиминира нуждата от скъпи и бавни „верижни“ заверки, които в момента са основна пречка.

• Защо го искаме? В момента изискването за специфични заверки на свидетелствата за съдимост отнема седмици и често изисква физическо присъствие на работника в отдалечени региони на родината му. Единната дигитална проверка или признаването на електронни апостили ще съкрати процеса с поне 20 дни и ще гарантира автентичността на документите.

6. Директни дипломатически отношения с Република Непал

Работниците от Непал се доказаха като изключително надеждни, лоялни, дисциплинирани и трудолюбиви партньори за българския ритейл сектор. Към момента обаче процедурата е блокирана от логистичен абсурд.

• Нашето искане: Сключване на двустранен договор за правна помощ и установяване на дипломатически отношения.
• Консулство в Катманду: Настояваме за разкриване на българско консулство или поне консулски отдел в Непал. В момента работниците са принудени да пътуват до Делхи (Индия) за визи, което оскъпява процеса, създава рискове от измами и забавя вноса на кадри с месеци. България трябва да има директен канал за подбор и легализация на кадри от Непал.

Бизнесът не иска привилегии, а работещи институции. Продължаването на сегашната практика е форма на административен саботаж срещу българската икономика. Очакваме Вашите действия по горепосочените точки.